- Съдия Кунчев, банки, телекоми, ВиК, топлофикации - всички те имат

- Съдия Кунчев, банки, телекоми, ВиК, топлофикации - всички те имат право да " съдят " длъжниците си по специален ред - с издаване на изпълнителни листове по бързата писта. Според Европейската комисия обаче у нас правата на длъжниците не са задоволително предпазени и против България има наказателна процедура. Сега под натиска на Брюксел в незабавния дневен ред на Народното събрание влязоха измененията в Гражданско-процесуалния кодекс. По тях има доста оферти, в това число и на гилдията на съдиите?  

- Процедурата по определяне на нарушаване на правото на Европейски Съюз против България стартира още през 2015 година след голям брой сигнали от потребителски организации. Европейска комисия откри, че законът и практиката у нас не обезпечават съответна отбрана на правата на потребителя. Проблемът е изключително осезателен при така наречен заповедно произвеждане, което дава опция кредиторите да събират неоспорени от длъжниците вземания по улеснен ред. Именно по отношение на уредбата на това произвеждане са препоръчаните промени в Граждански процесуален кодекс. 

Становища по тях дадоха банките, потребителските организации и други Има крайности - потребителите желаят въобще да няма опция за бързо събиране на вземания посредством така наречен неотложно осъществяване – то дава опция кредиторът да събере наложително вземането си, в случай че разполага с избрани документи за него, независимо от вероятно подадено несъгласие от длъжника. От друга страна, банките желаят да запазят привилегията си. Сега на процедура Граждански процесуален кодекс разрешава банките да събират неотложно вземанията си единствено на база извлечение от счетоводните им книги, без съдът да е длъжен да ревизира дали претенциите на кредитора не се основават на недействителна спогодба – например неравноправна уговорка. Съдийската колегия също направи анализ и от позиция на нашата процедура сме дали оферти, които значително са залегнали в проектозакона за второ четене. Те регистрират ползите и ана длъжниците, и на кредиторите.

- Дайде образци за неравноправни клаузи? 

В момента големият проблем са така наречен бързи заеми, при които с включване на какви ли не спомагателни такси първичният дълг нараства неведнъж. През 2014 г. в Закона за потребителския заем бе комплициран таван на годишния % разноски – така наречен ГПР.  В момента той е 50% годишно. Но компаниите за бързи заеми започнаха да заобикалят рестриктивните мерки на ГПР с въвеждане на нови такси – „ бързо разглеждане на документи “, „ събиране на вземането “,  „ поръчител “, „ застраховка “, „ предварително преустановяване “, „ заем вкъщи “. Те споделят: това са спомагателни услуги, те не влизат в цената на заема, ние съблюдаваме закона и не надхвърляме тавана. Не, разглеждането на документите не е  " допълнителна услуга ", то е част от процедурата по разпределяне на заема. Точно по тази причина съгласно практиката на Съда на Европейския тези такси би трябвало да се вземат поради. И в случай че с таксите се надхвърля таванът от 50% годишно, горницата не следва да се дължи.

До бързи кредити най-често прибягват небогати хора, на които банките са отказали, защото приходите им не дават сигурност, че могат да изплащат заема. При небанковите институции обаче тази инспекция на платежоспособността на потребителя не се прави, макар законът да го изисква. И контролните институции не наблюдават за спазването на това условие. А то е основно, тъй като неприятният заем би трябвало да е и отговорност на кредитора, който не е решил добре опциите на длъжника да върне парите. У нас процедурата за достъп до бързи заеми е лесна - без гаранция, без поръчителство, даже без персонална карта - виждаме рекламите на всички места. Каква е икономическата логичност? Поради безотговорно високата рента (маскирана с такси), кредиторът ще продължи да печели и даже някой да не си върне заема. Затова тези сдружения процъфтяват там, където груповата отбрана на потребителите е недоразвита и умело се възползват от това.

Ето ви проблем - компания за бърз заем предявява взимане, като излага следните твърдения – диря 1000 лева главница по контракта, дружно с 50% възнаградителна рента и 10% рента за веселба върху просрочените суми. Дотук добре. Но след това желае 100 лева. такса „ събиране на вземането “, 100 лева такса „ предварителна дължимост “, защото платецът е в просрочие, 100 лева такса „ просрочие повече от 1 месец “, 100 лева такса „ липса на гарант “ и така нататък Това към този момент е недопустимо, тъй като по този начин на процедура се усилва размерът на дълга несъразмерно с размера на предоставения заем. Ето различен образец. В контракта за заем написа, че може да ползвате бонус, без да се показва какво тъкмо значи бонус. И по този начин какво се оказва, че стои зад избора ви да ползвате бонус? В приложението към общите условия на кредитора пише, че ще ви таксува 500 лева годишно за това, че сте избрали бонус – с него длъжникът „ може да желае “ да му се трансформират размерът на вноската или падежите да вземем за пример. И, забележете, не написа, че кредиторът е задължен да направи тези промени, а към този момент е събрал парите, тъй като сте отбелязали, че желаете бонус. Ето това е недобросъвестна и подвеждаща комерсиална процедура.

- Как предлаганите промени в закона ще трансформират това?

-  Проблемът е най-остър в заповедното произвеждане. Най-просто, в него кредиторът декларира пред съда, че му се дължи сумата Х, съдът издава заповед за осъществяване, стъпвайки единствено на това изказване, връчва я на длъжника и в случай че той не възрази против вземането, може да се стартира наложително осъществяване. В този тип производства съдът би трябвало да се произнесе в  3-дневен период. Това е прекомерно малко време за осъществяване на сериозна инспекция, още повече че в тази процедура пред съда не се показва цялостният набор документи за вземането. Ние предлагаме законът да планува категорично обвързване на съда да ревизира дали няма неравноправни клаузи и да преценя кое взимане е несъмнено и за кое има подозрение, че опонира на положителните нрави и на закона и нарушава отбраната на потребителя. И сега съдът може да следи служебно за клаузи, които са в ущърб на клиента, само че не постоянно го прави, тъй като срокът за изговаряне е единствено три дни, а има доста други каузи за решение. Трябва да има експлицитна законова разпоредба за това, а не да зависи от ентусиазма на обособени съдии.

- В мнението си банките пишат, че по този начин ще се натоварят съдилищата, които така и така са затрупани с каузи? 

- Решението е съдът да бъде разтоварен от несвойствени отговорности -  като събиране на държавни такси, откриване на банкови секрети, връчвания, непрекъснато броене, пресмятане и преосмисляне на разходи, диктуване и сформиране на протоколи. Това са серия канцеларо-административни действия, от които следва съдията да бъде освободен, с цел да има време да се посвети на правораздавателната си функционалност. В интернационален проект тези действия се извършват от профилирана администрация, която подкрепя съда. Друг значим механизъм за възстановяване работата на съдилищата е развиване на електронното правораздаване. В момента се работи по план за електронно заповедно произвеждане, който ще даде опция самото заявление и съпътстващите го документи да се подават посредством онлайн платформа. Това ще улесни и жителите, и съда. За задачата е важно адвокатите и компаниите да одобряват, че ще получават всички бумаги и известия от съда на електроните си адреси.

- А какви недобросъвестни практики прилагат монополистите - да вземем за пример топлофикациите?

ВиК, топлофикациите, ЕРП-тата са отделна група - на обществените доставчици. При тях казусът не е толкоз в неравноправните клаузи, а в нарушено доверие и разкъсана връзка с абонатите. Спорът е стигнал до съда, тъй като не е имало естествена връзка. Имаме доста каузи за вземания на " Топлофикация " да вземем за пример. В правосъдната зала юристът на сдружението за първи път вижда клиента, приказват си и се схващат. Проблемът е, че преди този момент не са се срещнали. Минали са през всичките етапи на производството и най-после се стига до разсрочване на заплащането. Значи доставчикът и клиентът са можели да се схванат, без да се стига до съд.

Тези предприятия за комунално-битови услуги имат малко адвокати и голям брой каузи, които въобще не е трябвало да отиват в съда. Това, което липсва, е доверието - че има надзор на институциите и че цената на услугата се образува по ясни и обективни правила. Ние като клиенти не сме длъжни да разбираме по какъв начин се образува цената на парното, това не е в нашата подготвеност, тъкмо по тази причина има КЕВР. Държавата би трябвало да работи за връщане на доверието в институциите. А доставчиците на комунално-битови услуги би трябвало да се научат да поддържат връзка с клиентите си, преди да ги съдят.

В тази връзка частните правосъдни реализатори имат положително предложение - доставчикът да изпраща покана за непринудено осъществяване, преди да тръгне към съдебно производство.

Това предложение може да се надгради с въвеждане на условие за наложителна медиация по тези каузи. Тя е много по-евтина и по-изгодна за потребителите. Сега се минава през заповедно произвеждане, през исково произвеждане, обжалвания, като всичко това носи и разходи - за адвокати, правосъдни разходи. А разсрочването на безспорни отговорности, на сметката за вода или за парно не е работа за съда, това може да се реши с медиация. В София към този момент има подобен център, в доста други съдилища в страната също се основават медиационни звена. Този способ за разрешаване на разногласия е в интерес на всички – икономисва разноски и за кредитора, и за жителите. Съдебното преместване на този спор в големия брой случаи е финансово неизгодно за потребителя, тъй като го натоварва ненужно с такси и разходи, които постоянно доближават цената на самия дълг. В същото време по този начин ще се разтоварят съдилищата от големия размер безсмислени каузи, които ги заливат.

При сдруженията за комунални услуги има проблем и с така наречен служебни доклади - за водата, за парното. Дават ви две дати за отчитане на уредите на място и в случай че не ви намерят, пишат неосигурен достъп и вършат сметките на база ползване на оптималната мощ. Доставчикът би трябвало да въведе отдалечено отчитане и в значимост да усъвършенства каналите и качеството на връзка - въпреки всичко в областта на електронизацията звъненето на звънеца в 11 часа в работен ден надали е положена грижа на положителния търговец.

- Банките какви проблеми основават?

В момента има проблем с начисляването на лихви върху лихви. Ако длъжникът спре да заплаща заема, банката му предлага рефинансиране на заема с концепция за разсрочване. При това разсрочване обаче някои банки капитализират лихвата - добавят я към главницата за периода до края на заема. Всъщност неизплатената досега главница дружно с начислените досега лихви става новата главница, за която се прави нов погасителен проект и върху която се пресмятат новите лихви. А това е неразрешено в потребителското право. В момента има висящо дело пред Върховния касационен съд точно по този въпрос.

Друг повтарящ се проблем е голословното едностранно изменение на лихвите. По закон банките имат право да променят %, когато има обективни промени на пазара. Но постоянно те използване и неразбираеми исубективни критерии, а масова практика е лихвата да се променя единствено в посока нагоре – т.е. при утежняване на икономическите индикатори банката подвига лихвата, само че не я понижава при възстановяване на пазарния климат. В такива обстановки длъжниците могат да желаят връщане на недължимо платената по-голяма рента, защото нарастването е незаконосъобразно. Вече има и много насъбрана процедура на Върховния касационен съд в този смисъл.

- От забележките на Европейска комисия разбирам, че в България към момента е допустимо човек бързо да бъде изхвърлен от единственото си жилище поради необслужван заем?

Да, в случай че е ипотекирано, законът го позволява. Проблемът в действителност е, че сега е допустимо в процедурата по издаване на заповед за неотложно осъществяване длъжникът да бъде изхвърлен от жилището си и кредиторът да изиска изнасянето му на обществена обмен, макар че да вземем за пример длъжникът е подал несъгласие против издадената заповед и към момента не е завършило правосъдното произвеждане по разногласието има ли подлежащо на наложително осъществяване взимане. Считам, че от позиция салдото на полезности това позволение не е редно. Банката няма да банкрутира, в случай че изчака привършване на делото, а за длъжникът разликата ще е голяма. Банките споделят, че има много малко случаи на лишаване и продажба на само жилище. Но представете си, когато пристигна последваща рецесия, какъв брой фамилии могат да изгубят дома си в границите на бързото производство. Законът би трябвало да е подготвен да посрещне такива случаи.

Изборите завършиха. Европейската комисия се сменя през октомври, само че административния уред в Брюксел остава. Ако депутатите ни не приемат нужните промени в Граждански процесуален кодекс, сигурно Европейска комисия още през септември ще предприеме идната стъпка по наказателната процедура против България - последно предупреждение преди завеждане на иск и заплащане на обилни наказания. 

- А Комисията за отбрана на потребителите също  - не би трябвало тя преди съда да бди да няма недобросъвестни практики?

До момента КЗП има обособени триумфи с обособени търговци за обособени клаузи. Трябва да е доста по-активна в колективната отбрана. Как става? КЗП прави всеобща инспекция на даден пазар, разпознава всички неравноправни клаузи, прави лист и го изпраща до всички участници на този пазар, с цел да отстранят тези клаузи. Ако те не го създадат, комисията завежда групов иск. И когато съдът вземе решение, то важи за всички. Но груповият иск би трябвало да включва всички неравноправни клаузи в общите условия - на телекомите или на компаниите за бързи заеми и така нататък Неслучайно груповата отбрана на потребителите е най-важната стъпка, която ЕК препоръчва на всички страни членки. 

КЗП заведе групов иск за неравноправните клаузи при заемите в швейцарски франкове, въпреки че там си пролича какъв брой е значимо отбраната от КЗП да е и своевременна. Преди клаузите за превалутиране да бъдат оповестени за неравноправни при започване на 2019 година с решение на Върховен касационен съд, много консуматори към този момент бяха платили недължими суми. Голяма част от тези консуматори изгубиха правните разногласия по делата си с банките за връщане недължимо платените разлики, дължащи се на валутните промени, защото голям брой правосъдни решения одобряваха, че тези клаузи не са неравноправи, като огромна част от тези решения не стигнаха до Върховен касационен съд и влязаха в действие. В тази обстановка на длъжниците остава само да предявят искове против страната за нарушено право на Европейски Съюз и това към този момент се случва. Всяко закъснение и всяка неточност на институциите по отношение на неприлагането правото на Европейски Съюз води и до отрицателни последствия за страната като цяло.